Когато искаш да си винаги в крак с новостите няма как да те плашат условията на лизинга. Един актив, бързоамортизуем, закупен на лизинг, при условие, че заплащаш вноска равна на аморнизационните отчисления, е много по изгодно, да откажеш да задържиш и да предпочетеш, преди да е изтекъл крайният срок - да го върнеш и вземеш нов с нов договор. Дори да се заплатят санкциите- за следващият лизингов период ще работиш с най-новата за момента техника и няма да се влагат допълнителни средства за подмяна на части и допълнителни ремонти.
Новото си е ново. Нали така.
А за лизингодателя -неприятният ремаркетинг.Но пък актива се предлага на много по-нисък лизинг и с по-добри условия за вторият купувач, които , за съжаление ще плаща по-малко, но ще има повече разходи за ремонт.
Във всеки случай лизингодателят печели.

и много точен коментар, поздравления net!!! Същността на лизинга е точно това, всъщност-възможността да притежаваш актив с напредничава технология, без да носиш риска на собственика. Допълнително-възможностите да не се блокира оборотен капитал, както и данъчните ефекти-за лизингополучателя. За лизингодателя-плюсовете от печелившия ремаркетинг! За съжаление обаче-това е само описание на идеалния случай-практиката показва, че в реалността се случват съвсем различни неща, особено в условията на криза!! Благодаря за коментара, заповядай отново:)

ако имам актив на лизинг и е период на криза- Може да звучи глупаво, но няма да се замисля и ще го върна с всички последствия. Защото вноската плащам, но нямам продукция, с което да компенсирам / в която продукция да калкулирам тази вноска/ а да замразя актив, който ще използвам след година или по няколко часа дневно е съвсем неефективно.
Много от лизингополучателите, не си правят сметка, че една лизингова вноска е изчислена така, все едно използват машината 24 часа, 30 дни. И точно това, че използват един актив осем, или десет часа им нанася загуби.
Друг е въпроса, когато искаш да се похвалиш с поредната нова кола- Тогава не мислиш за вложени средства, а за ефекта от блясъка.

от гледна точка на разумния собственик-нещата са точно така! Не бива да се задържа актив, носещ загуби. Но, ако това ти е актива, на който се крепи бизнеса ти?? Или пък-част от технологичния процес на производството ти? В такъв случай-просто е абсурдно да се връща, нали? От гледна точка на лизингодателя-при свиващ се и падащ като цени пазар на активи и агонизиращи цели сектори на икономиката-за какво ще му е на лизингодателя точно този актив-на кой точно ще го продаде??? И после-степента на изплатеност на актива-плащан веднъж като встъпителна вноска и след това с много погасителни вноски-кой ще възстанови този разход на уважаемия лизингополучател?:))Тук за автомобилите въобще няма база за коментар-психологията хубава жена и хубава кола, мисля че е широко разпространена из нашите ширини. И не само;)

едва ли, поне в БГ се стартира със супер нови машини. Обикновено се почва с нещо старичко, почти брак, и след това се преминава към нови машини/възможно и на лизинг/, когато си сигурен, че този вид бизнес ще се развие добре. В такъв случай, не е толкова страшно, че отказвайки се на определен етап от плащане на вноските и придобиване права върху съответния актив, производството ще спре. От друга страна, старите и бракувани средства изискват много повече поддръжка и би било разумно да се спре работата с тях, като средствата за ремонт се вложат в лизинга. Но пък при "замряло" производство, защо да не изчака и след година да сключи договор за по-ново.
Само, че дали лизингодателите ще са съгласни на това, или ще са го предвидили с прекалено големи финансови обезщетения. А и защо му е актив, които да стои "на сянка" и да не носи приходи. Да бъде "замразен" за неизвестно какъв период и в крайна сметка да се амортизира в новаторско-технически смисъл./използваше различен термин за "морално остарял"/
Приятен ден!
Повече няма до коментирам. НЕка се включат някой студенти и да си направят курсовата работа.

за бизнеса и "започването" му, веднага е необходимо да отбележим, че лизинга едва ли е добра финансова схема за съвсем началните етапи и първи стъпки в бизнеса-това по принцип го казвам:)Не зная лизингодател, който би приел радушно кандидат-лизингополучател без грам фирмена история. С една забележка-освен ако не се "гонят" бюджетни цели-на всяка цена!! Има и друго-рядко ще се случи лизингодател да препродава "нещо старичко, почти брак.."-просто лизингови компании едва ли ще поемат риска за ремаркетинг на такива активи. Иначе, като икономическа логика, безспорно си права, net:)) И не се отказвай от коментарите си тук-за мен са много полезни:)Заповядай отново!!!

Като гледам отчетите, пика при върнатите активи е бил през Q1, докато повторното им преотдаване е станало факт чак през Q3, тоест има и лаг, който допълнително намалява цената на актива + разходи за склад, реклама и заплати на тези, които се занимават.

Като цяло обезценката е малко над 10% на реални препродажби и като добавим и горните разходи лизингодателя губи около 15% от върнатия актив. Ясно е, че не е толкова лесно да върнеш актив и ни лук ял ни мирисал. В зависимост от договора лизингодателя може да претендира за пари дори и за времето след като актива реално не се ползва от лизингополучателя, върнат/взет, а все още не е отдаден повторно. Ще съм благодарен, ако засегнеш този аспект като практика в следващия си пост.

Поздрави

За съжаление, чак днес, ровейки из старите постове, намирам този твой коментар. Както обичайно, при твоите коментари,перфектен е, точно на място, и повдигащ серия нови въпросчета:)За мен е удоволствие да ги чета! По същество, смятам да напиша отделен пост за ремаркетинга-темата е сериозна и заслужава внимание, основен приходоизточник е за лизинговите компании днес. Благодаря, и заповядай отново. За да не бъде обаче коментара ми съвсем "безцифров"-да пооткрехна малко завесата-реално, загубите на база мои наблюдения са по-сериозни, може би около два пъти над тези които посочваш, но нека са "пообзаведа" с малко повечко цифрички:)) Поздрави,