Постинг
11.10.2009 17:36 -
Лизингованите активи и проблемните лизингови сделки-част трета
Автор: ivich
Категория: Други
Прочетен: 3291 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2009 16:10
Прочетен: 3291 Коментари: 6 Гласове:
12
Последна промяна: 31.10.2009 16:10
Привет,
Макар и с известно закъснение, продължавам темата от последния постинг. За отправна точка приехме "отношението" на лизингодателя към лизингования актив. Беше отбелязано, че "полезността" на актива е първия фактор за бизнеса на клиента, който определя "отношението" на лизингополучателя към него. Следващият основополагащ фактор е безспорно, тeкущата пазарна стойност на актива. При постоянно падащи цени на активите в момента, бих казал че това е фактора с най-определяща сила за лизингополучателя. Когато се сключва договора за лизинг, цената на актива се разпределя за дълъг период от време-само за пример ще приемем, че е 5 години. Обичайно, има първоначална вноска, различна за различните типове активи-до 20 процента от пазарната стойност. Ако приемем опростено /но абсолютно невярно от чисто финансова гледна точка:)/, че една година след покупката на актива, до окончателното му закупуване остават около 60 процента от неговата стойност /100процента -20 процента първоначална вноска-16 процента от първата година на изплащане/, какво би станало ако, пазарната стойност на актива е паднала с повече от 40 процента? Някой би казал-това е невъзможно-едва ли за една година пазарът може да се срине с цели 40 процента. Да, може и така да се разсъждава, но...всъщност практиката показва точно това-да не забравяме все пак, че балоните, не са само детска играчка, а и често явление в цикличните икономически пазари. Надутите до безмисленост пазарни стойности на активите, често се свързат с тези красиви, радващи окото предмети:) Освен това, задължително трябва да се припомни и друго-лизинговите компании финансират не само покупката на нови активи-дори напротив, често срещана практика е лизинговането на употребявани такива, при които спадът в цените надолу се ускорява и от моралното остаряване на актива. Какво се случва всъщност?? За да остане коректен спрямо лизингодателя си, лизингополучателя има за изплащане актив, чиято пазарна стойност в момента е по-ниска от сумата, дължима по лизинговия договор. Естествено е, в такъв момент лизингополучателя да се появи в лизинговата компания и да каже-аз нямам интерес от изплащането на този лизингов договор. Моля, приберете си собствения актив, сделката за мен е безмислена оттук-нататък. Какво би направила лизинговата компания в тази ситуация е много интересен въпрос, който засега няма да разглеждаме, за да не се отклоняваме от основната тема на постинга:)
За да продължа оттук нататък с разсъжденията, отново искам да помоля по информираните от вас, приятели, да не са прекалено взискателни за сравнително опростеното представяне на нещата. Идеята е да пиша и за тези хора, които не са икономисти и не познават в подробности богатата практика на лизинговите компании.
За третият определящ фактор за "отношението" на лизингополучателя към актива-предмет на лизингов договор, а именно "моралното остаряване", ще напиша нещичко в следващия си постинг:)
Макар и с известно закъснение, продължавам темата от последния постинг. За отправна точка приехме "отношението" на лизингодателя към лизингования актив. Беше отбелязано, че "полезността" на актива е първия фактор за бизнеса на клиента, който определя "отношението" на лизингополучателя към него. Следващият основополагащ фактор е безспорно, тeкущата пазарна стойност на актива. При постоянно падащи цени на активите в момента, бих казал че това е фактора с най-определяща сила за лизингополучателя. Когато се сключва договора за лизинг, цената на актива се разпределя за дълъг период от време-само за пример ще приемем, че е 5 години. Обичайно, има първоначална вноска, различна за различните типове активи-до 20 процента от пазарната стойност. Ако приемем опростено /но абсолютно невярно от чисто финансова гледна точка:)/, че една година след покупката на актива, до окончателното му закупуване остават около 60 процента от неговата стойност /100процента -20 процента първоначална вноска-16 процента от първата година на изплащане/, какво би станало ако, пазарната стойност на актива е паднала с повече от 40 процента? Някой би казал-това е невъзможно-едва ли за една година пазарът може да се срине с цели 40 процента. Да, може и така да се разсъждава, но...всъщност практиката показва точно това-да не забравяме все пак, че балоните, не са само детска играчка, а и често явление в цикличните икономически пазари. Надутите до безмисленост пазарни стойности на активите, често се свързат с тези красиви, радващи окото предмети:) Освен това, задължително трябва да се припомни и друго-лизинговите компании финансират не само покупката на нови активи-дори напротив, често срещана практика е лизинговането на употребявани такива, при които спадът в цените надолу се ускорява и от моралното остаряване на актива. Какво се случва всъщност?? За да остане коректен спрямо лизингодателя си, лизингополучателя има за изплащане актив, чиято пазарна стойност в момента е по-ниска от сумата, дължима по лизинговия договор. Естествено е, в такъв момент лизингополучателя да се появи в лизинговата компания и да каже-аз нямам интерес от изплащането на този лизингов договор. Моля, приберете си собствения актив, сделката за мен е безмислена оттук-нататък. Какво би направила лизинговата компания в тази ситуация е много интересен въпрос, който засега няма да разглеждаме, за да не се отклоняваме от основната тема на постинга:)
За да продължа оттук нататък с разсъжденията, отново искам да помоля по информираните от вас, приятели, да не са прекалено взискателни за сравнително опростеното представяне на нещата. Идеята е да пиша и за тези хора, които не са икономисти и не познават в подробности богатата практика на лизинговите компании.
За третият определящ фактор за "отношението" на лизингополучателя към актива-предмет на лизингов договор, а именно "моралното остаряване", ще напиша нещичко в следващия си постинг:)
За водата , която газим и за това трябва...
цена за работа в България (без данъци и ...
Любов на всяка цена
цена за работа в България (без данъци и ...
Любов на всяка цена
когато срещна паразитното понятие "морално остаряване", ми става смешно и тъжно едновременно. Как може един струг, например, да е морално остарял, след като не притежава морал? Още по-странното обаче е, че това не може да се каже и за човека, защото е не по-малка безсмислица. И въпреки това, тя съществува, а и има доста широко приложение...;)))
Извинявай, че те занимавам с глупости, но те са неразделна част от нашия живот, следователно, си говорим за живота...;)
цитирайИзвинявай, че те занимавам с глупости, но те са неразделна част от нашия живот, следователно, си говорим за живота...;)
напълно съгласен с теб, и се ..."кефя" на забележката ти:) /ето пак една "житейски" наложила се думичка, която си е точен израз на действително състоянив и усещане-не е като "радвам се",нали:)/. Въпроса е, че трябва да се използва или тя, или нешо друго подобно, за да се опише, че актива предмет на сделката, си е съвсем годен за използване, само че, има много по-модерни и атрактивни активи, които са предпочитани само заради тяхната модерност ,не заради нещо друго:) Така че, на едно мнение сме, дай синноним на "моралното остаряване"-обещавам да го използвам в следвашия постинг /който безобразно "закъсня", май:)/.
цитирай
3.
анонимен -
Лизинговите компании правят
18.10.2009 12:39
18.10.2009 12:39
всичко възможно за да не вземат обратно лизингования актив. Готови са на предоговаряне на условията, гратисни периоди, изчакват с месеци вноските. Друг е въпросът, че в момента, в който активът напусне производителя му или магазина, вече е с по-ниска цена от покупната, защото при следваща препродажба ще се води "втора ръка". За "моралното остаряване" - при бясната конкуренция във всеки бранш, технологичните иновации са въпрос на месеци. Затова и толкова бързо остаряват (демодират се) активите.
цитирайточно така е, лизинговите компании по всякакъв начин отбягват обратното взимане на лизингования актив-факт е. И то не защото не искат/не могат да го реализират повторно, а просто защото изначално замисъла на съществуването им, не е търговия с активи, а търговия с пари. Макар че, във времето което живеем, препродажбата на употребявани активи е сериозно перо за който и да е лизинг. Както между другото и таксите и лихвите по предоговорени експозиции. Но за това, малко по-нататък във времето:) Благодаря за вниманието и коментара ти, harvi:)
цитирайТвърде далече съм от тема финанси!Поздрави!
цитирайharalanov:) По това нещо си приличаме с теб, знаеш ли?:) Колкото по се опитвам да се приближа до тази тема, толкова повече разбирам, че познаването й е далечна работа;) Заповядай отново,добре си дошъл!!
цитирайТърсене
Блогрол
